В 21 век основен източник на невярна, неточна и фалшива информация е Интернет, който обаче в същото време е носител на познанието и е реално най-голямата бибиотека в света. За това е важно да можем да познаваме фалшивите носители на информация, за да можем спокойно да пребиваваме във виртуалното пространство и да бъдем информирани. Основния проблем с дезинформацията и фалшивите новини е бързия начин на разпространение и липсата на време за реакция.
Вчера Интернет стана на 30 години и излезе изследване на Галъп в което 8% от българите убедено са заявили, че Земята е плоска, а 11% са отговорили, че не знаят точно каква е. Това ясно показва, че тази група хора не вярва на информацията, която са получили в образоватената ни система, не вярват на снимки на НАСА и на информацията в официални научни сайтове, а са по склонни да се върнат назад към вярвания и убеждения останали от средните векове.
Дезинформация сама по себе си е грешна, неточна или непълна информация, която е разпрастранена целенасочено и умишлено. Често се за нея се използва и термина „черна пропаганда“. Тя може да включва разпространението на фалшиви новини, подправени документи, фотографии, аудио или видео запис, социално инженерство и или разпространението на обикновени интриги и слухове. Често дезинформацията се използва и за изкривяване на реално съществуваща информация, за да се направи тя безполезна. Всеки ден постоянно от всички страни сме заливани от информация. Тя може да ни информира по някоя тема или да ни обърка и да я направи незначителна.
За разлика от традиционната пропаганда, чиято цел е да ангажира емоционална подкрепа, дезинформацията е предназначена да манипулира публиката на рационално ниво чрез тиражирането на противоречива информация или такава в подкрепа на неверни заключения.
За разлика от обикновенната пропаганда, която води до емоционална подкрепа на дадена теза, дезинформацията цели да обърка читателите или зерителите, чрез противоречива информация, която дадоведе до неверни заключения. Сама по себе си измамата се основава на провокиране на емоции, които да заглушат рационалното мислене. Изследванията сочат, че почти винаги хората взимат решение на рационално, не на емоционално ниво. 
Термина дезинформация или “невярна информация” се използва в Европа, докато “фалшиви новини” в Сащ и Русия. През ноември 2017 г. Европейската комисия обяви началото на всеобщите действия като „борба с фалшивите новини”, пет месеца по-късно, на 26 април 2018 г. официалното съобщение за приетите мерки на Европейската комисията излезе с ключова фраза в заглавието „борба с дезинформацията, разпространявана онлайн”
Обикновенно техниката за дезинформация е, като се смесят малка част истина с неверярна, неточна или непълна информация или разкрие само част от истината, която се представя за цялата истина. Често разпространена практика на дезинформирането е прикриване на фактите или налагане на цензура, ако е възможна такава форма на контрол. В 21 век информационните канали в социалните медии и Интернет не могат да бъдат напълно затворени. Това е и причината да бъдат определени, като негодни, защото те лесно се пълнят с дезинформация.
Сама по себе си дезинформацията се използва от десетилетия в шпионажa или военното разузнаване, като целта е умишлено разпространяване на невярна информация, за да се заблудят враговете за начините на действие.Чести техники на дезинформация се ползват и в търговията. В сферата на политиката, дезинформация е преднамерен опит да се отклони вота на гласоподавателите към противника, като се разпространят на неверни твърдения за опонентите. Основните причини за създаването и разпространяването на невярна информация си остават печалбата и политическите пристрастия. 
Като цяло могат да се определят шест типа онлайн публикации или послания: публикации, в които фактите тенденциозно са изкривени, за да изпъкнат в информационния поток; некачествена журналистика; използване на понятието„фейк нюз” за омаловажаване и осмиване на медиите, публикации, създадени изцяло с комерсиални или политически цели; като цяло; заглавия, които изглеждат като новина, но са жълти и измислени новини целящи генерирането на трафик: препратки водещи към рекламни линкове; хумористични статии по злободневни теми. Тревожно е, че все повече и повече започна да се говори за “ниската новинарска грамотност” на потребителите. 
Като цяло се оформят два типа потребители пасивни читатели и библиографски грамотни хора. Пасивният читател е носител на изкривена интелигентност, защото той помни много факти и данни, но мисли шаблонно и повърхностно. Библиографски грамотните личности са тези, които търсят и задават въпроси относно източниците на новата информация. Тук може да се говори за библиографската интелигентност. Важно е всички да излезем от състоянието на всезнание и да започнем да търсим истината преди да споделим линк или да започнем спор по дадена тема. Библиографски грамотните хора са способни да проявят търпение докато търсят отговорите, които ги интересуват. Единствения начин за противодействие на фалшивите новини е, чрез активно гражданско общество и чрез информиране и обучение на младото поколение как да разпознава дезинформацията и фалшивите новини.

Анелия Парапунова
председател
Сдружение “Академика-Ние, гражданите”
Проект: Обществено мнение и фалшиви новини